Слънце от кръв...
Тихо.
Много тихо.
Като врабче по снега.
Виждам покрай теб, че
подскача наивната
ми душа.
Бавно.
Още по-бавно.
Като плачеща синева.
Усещам, че само когато
съм до теб изчезва моята
самота.
Трудно.
Доста трудно.
Като счупена игла.
Забиваш борови иглички
в моята ментова
тишина.
И болка.
Още болка.
Като слънце от кръв.
При пурпурния изгрев и
тъмния залез виждам
тебе пръв.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвети Векова Все права защищены
