shadow_mist (Цвети Векова)
29 8
19.04.2009 г., 23:27 ч.

Слънце от кръв... 

  Поезия » Любовна
699 0 7

Тихо.
Много тихо.
Като врабче по снега.

Виждам покрай теб, че
подскача наивната
ми душа.

Бавно.
Още по-бавно.
Като плачеща синева.

Усещам, че само когато
съм до теб изчезва моята
самота.

Трудно.
Доста трудно.
Като счупена игла.

Забиваш борови иглички
в моята ментова
тишина.

И болка.
Още болка.
Като слънце от кръв.

При пурпурния изгрев и
тъмния залез виждам
тебе пръв.

© Цвети Векова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, поздравявам ти и ти се радвам. Можеш да създаваш красота, прави го.
  • това е...едно много добро стихотворение...
    нека ти е като образец, мила Цвети и като ритъм и като стил.
  • Браво Мимчо!!! Стиха е страхотен и заглавието е много подходящо. Поздрави и много успехи !!! :*:*:*
  • Поздрави! Зарежда стиха, написан със замах!
  • Заглавието си е страхотно, както и самия стих.
    Поздрави и успех! =)
  • да,може би,но кой би погледнал нещо със заглавие "Ментова тишина" :D хареса ми стихът ти...
  • хубаво... според мен по-подходящо заглавие е "Ментова тишина"
Предложения
: ??:??