Погледни как слънцето блести...
А мислеше, че няма пак да блесне.
Няма отчаяние без сълзи,
но дори и в отчаянието надежда

пак ще светне като слънцето, нали?

Светът ще продължи да се върти.
Колкото и силно да си страдал
не вярвам нищо да те победи.

Макар да знам – и ти си падал,
но после ставаш и вървиш!

Ех, колко лесно всичкото звучи!
Ще кажеш двеста оправдания,

че си се борил, но уви...
отново те изпълва отчаяние
и чакаш, дните си броиш.

Но ето, гледай – слънцето блести!

И не е за последен път, повярвай.
Да знаеш, всеки път, когато ни боли,
ще трябва време, за да го забравим,
а времето... за всичко ще прости.