Погледни как слънцето блести...
А мислеше, че няма пак да блесне.
Няма отчаяние без сълзи,
но дори и в отчаянието надежда
пак ще светне като слънцето, нали?
Светът ще продължи да се върти.
Колкото и силно да си страдал
не вярвам нищо да те победи.
Макар да знам – и ти си падал,
но после ставаш и вървиш!
Ех, колко лесно всичкото звучи!
Ще кажеш двеста оправдания,
че си се борил, но уви...
отново те изпълва отчаяние
и чакаш, дните си броиш.
Но ето, гледай – слънцето блести!
И не е за последен път, повярвай.
Да знаеш, всеки път, когато ни боли,
ще трябва време, за да го забравим,
а времето... за всичко ще прости.
© Екатерина Ангелова Всички права запазени