Слънцето изгрява

Дъждът щом капките си разпилее,

не ги бърши от своето лице.

През тях тъгата ще излееш,

от нараненото сърце.

Нека вали, нека отмие,

неканените и отиващи си гости.

Изцяло той, ще те покрие,

да стигне чак до твойте кости.

След дъжд, слънцето изгрява

и само то е ням свидетел.

Прикрити сълзи, си проляла,

за кауза, някаква обречена.