Слънцето изгрява
Дъждът щом капките си разпилее,
не ги бърши от своето лице.
През тях тъгата ще излееш,
от нараненото сърце.
Нека вали, нека отмие,
неканените и отиващи си гости.
Изцяло той, ще те покрие,
да стигне чак до твойте кости.
След дъжд, слънцето изгрява
и само то е ням свидетел.
Прикрити сълзи, си проляла,
за кауза, някаква обречена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени
