12 окт. 2007 г., 13:56

Слънцето при изгрев ще посрещам

1.5K 0 43

                                                      "Аз живея само с положителни емоции,
                                                                и за нищичко не съжалявам"

                                                                                                    Кл.Кардинале



Чрез мъжката си властна "обич"
негласно подчиняваш ми мига.
Изпиваш ме до болка с дъха си,
а след това се чувствам по - сама.


Защо не ме напуска този гнет,
че поведението  ти преследва схеми
на лаконична каноничност, ред по ред,
а не желания без норми?


Спасение? - Затвор в раковина.
И ако в мълчанието свое се обгърна,
ненаранена, знам, ще се запазя
и преоткрила себе си, ще се завърна.


Ще изградя след тебе Дом спокоен -
пристанище след буря тежка,
на подходящото место ще разположа -                     
тъй слънцето при изгрев ще посрещам.


И на приумиците ми, за тебе нелогични,
очи в очи, ще отговорям винаги така:
това е мойта философия в живота
и ще живея откъм слънчевата му страна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми....Много задълбочено и оригинално!
  • това е мойта философия в живота
    и ще живея откъм слънчевата му страна.
    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Прегръщам те !
  • Браво, Петинка!
  • Животът е като огледало - усмихнеш ли му се, то ще ти отговори със същото!
    Хубав стих, Пети!
  • Посрещай слънцето, Петинка!
    И пиши такива прекрасни стихове!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...