12.10.2007 г., 13:56

Слънцето при изгрев ще посрещам

1.4K 0 43

                                                      "Аз живея само с положителни емоции,
                                                                и за нищичко не съжалявам"

                                                                                                    Кл.Кардинале



Чрез мъжката си властна "обич"
негласно подчиняваш ми мига.
Изпиваш ме до болка с дъха си,
а след това се чувствам по - сама.


Защо не ме напуска този гнет,
че поведението  ти преследва схеми
на лаконична каноничност, ред по ред,
а не желания без норми?


Спасение? - Затвор в раковина.
И ако в мълчанието свое се обгърна,
ненаранена, знам, ще се запазя
и преоткрила себе си, ще се завърна.


Ще изградя след тебе Дом спокоен -
пристанище след буря тежка,
на подходящото место ще разположа -                     
тъй слънцето при изгрев ще посрещам.


И на приумиците ми, за тебе нелогични,
очи в очи, ще отговорям винаги така:
това е мойта философия в живота
и ще живея откъм слънчевата му страна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми....Много задълбочено и оригинално!
  • това е мойта философия в живота
    и ще живея откъм слънчевата му страна.
    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Прегръщам те !
  • Браво, Петинка!
  • Животът е като огледало - усмихнеш ли му се, то ще ти отговори със същото!
    Хубав стих, Пети!
  • Посрещай слънцето, Петинка!
    И пиши такива прекрасни стихове!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...