15 янв. 2007 г., 21:59

Слънцето във мен.... 

  Поэзия
711 0 3
Прекрасна вечер, неописуемо красива. В тази топла, ясна нощ се разхождам сама, галена единствено от светлата луна... Но защо, макар и лято, за мен е сякаш зима? Студът прегърнал ме е силно, мракът като че е моят дом... Вървя все напред и тичам дори, но сякаш пак назад се връщам. Внезапно нещо аз усетих... странно, непознато. Като че някой за секунда ме докосна и с безкрайна топлина ме обгърна... В нея аз познах топлината на твоя нежен поглед... така желан в мечтите, недосегаем за очите... И макар и вечер, слънцето вътре в мене засия. Но колко ли дълго ще продължава тази игра, в която нощ и ден, зима и лято, слънце грее в мен???...

© Анна Адамова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??