15 янв. 2007 г., 21:59

Слънцето във мен....

1K 0 3
Прекрасна вечер,
неописуемо красива.
В тази топла, ясна нощ
се разхождам сама,
галена единствено от
светлата луна... 
Но защо, макар и лято,
за мен е сякаш зима?
Студът прегърнал
ме  е силно,
мракът като че е
моят дом...
Вървя все напред
и тичам дори,
но сякаш пак 
назад се връщам.
Внезапно нещо аз усетих...
странно, непознато.
Като че някой 
за секунда ме докосна
и с безкрайна топлина ме обгърна...
В нея аз познах
топлината на твоя
нежен поглед...
така желан в мечтите,
недосегаем за очите...
И макар и вечер, слънцето
вътре в мене засия.
Но колко ли дълго
ще продължава тази игра,
в която нощ и ден,
зима и лято,
слънце грее в мен???...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Адамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...