Слънцето във мен....
Прекрасна вечер,
неописуемо красива.
В тази топла, ясна нощ
се разхождам сама,
галена единствено от
светлата луна...
Но защо, макар и лято,
за мен е сякаш зима?
Студът прегърнал
ме е силно,
мракът като че е
моят дом...
Вървя все напред
и тичам дори,
но сякаш пак
назад се връщам.
Внезапно нещо аз усетих...
странно, непознато.
Като че някой
за секунда ме докосна
и с безкрайна топлина ме обгърна...
В нея аз познах
топлината на твоя
нежен поглед...
така желан в мечтите,
недосегаем за очите...
И макар и вечер, слънцето
вътре в мене засия.
Но колко ли дълго
ще продължава тази игра,
в която нощ и ден,
зима и лято,
слънце грее в мен???...
© Анна Адамова All rights reserved.
