20 дек. 2011 г., 13:28

Слънчев лъч

1.2K 0 7

Не съм добра във твоята игра,

победата си е изцяло твоя.

Аз мрежи не обичам да плета

и не  харесвам  да играя роли.

Аз плача само с истински сълзи,

обичам ли, обичам безпределно.

Когато вярвам, вдигам планини,

защото просто зная, че е редно.

И даже и с пречупена душа

простих за всичко вече, без остатък.

Парчетата от мен ще събера

и ще намеря светлото във мрака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много леко се четат стиховете ти.
    Този също много ми хареса!
    Истински е!
  • Много ми хареса!Когато вярвам, вдигам планини,

    защото просто зная, че е редно.

  • Човек когато търси винаги намира ,ти си търсеща душа дано намериш светлина!Поздрав!Харесах!
  • Благодаря ви за хубавите думи
  • Пожелавам ти светлина!
    Поздрав за чудесния стих!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...