Моите мечти бяха високи като небето
и заедно с него прегръщаха звездите.
Моята красота беше на път да засвети,
но някой ме хвана и като птица политнах.
Вятър и страх залюляха дърветата
и ураганът отнесе душата ми,
но останах като слънчево цвете
след дъжда и силната жажда.
Моят каприз бе да целуна сърцето си
и да опазя всичкия смисъл,
но в ума ми е тъмно от ценности,
дом за восъчни мишки! ...