Слънчев лъч преди скок в пропастта
Моите мечти бяха високи като небето
и заедно с него прегръщаха звездите.
Моята красота беше на път да засвети,
но някой ме хвана и като птица политнах.
Вятър и страх залюляха дърветата
и ураганът отнесе душата ми,
но останах като слънчево цвете
след дъжда и силната жажда.
Моят каприз бе да целуна сърцето си
и да опазя всичкия смисъл,
но в ума ми е тъмно от ценности,
дом за восъчни мишки!
Пламък сив е денят на въздишката
и потъпкват отново копнежите
капки тежки и облачна истина.
Да ме няма е новата жертва...
Този страх ме пропъжда от времето
и няма как да те стигна.
Твоят миг бе да бъда до тебе,
но насрещно ти гледаш и виждаш.
Моят късмет бе да видя в очите ти,
но в доброто око не останах,
а в ръката на страдаща мисъл
и с нея изгубих и танца...
Търсех пак и дълбоко пропадах
под земи и небета на хора.
Беше до мене и даваше
всеки къс от небето си родно.
Сляха се цветните дни като спомени,
но ти стана за мене и въздуха.
Лудо чаках да бъда изронена,
но скалата след тебе възкръсна.
Тежък блясък - танцува душата ми,
и на сянка припява ум светъл.
Топла нощ е сърцето и шарена,
но след всеки пулс - ти, моя вечност.
© Йоана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво обричане! Поздравления, Йоана!
-
Останах шокиран от заглавието, защото пропастта след слънчев лъч, е символ на трагедия.
Но когато прочетох това невероятно стихотворение, изведнъж прозрях, че въпросната пропаст
е всъщност дъното на небесната бездна, осеяна със звезди, а лъчът е своеобразна тояжка на слепците, каквито сме всички ние, помагаща ни да навлезем сред тази бездна.
Скокът е единствено за душите и интелекта ни, докато те прогледнат:
"Моят каприз бе да целуна сърцето си и да опазя всичкия смисъл,
но в ума ми е тъмно от ценности, дом за восъчни мишки!"
Велик стих на страхотна поетеса! Поздравявам те, Йоана!
Каквото и да кажа все ще е малко.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
