16 янв. 2015 г., 20:58

Слънчева

502 0 1

Теб слънцето ли те роди?

От него ли си взела светлината?

Усмивката ти - слънчеви лъчи.

С коси - от ореола на луната.

 

Нежно ми говориш във нощта.

Това умеят го звездите,

шепнещи във нощни небеса,

а шепотът им, право във гърдите.

 

И с шепот във сърцето ми крещят.

Обичай я! Тя слънчево дете е!

Децата слънчеви умеят да летят.

Готова е във полета и теб да вземе.

 

Не се страхувай, че ще изгориш.

Дори гореща, не изгаря любовта.

С любов такава ще се възродиш,

тъй както феникса от пепелта.

 

Хвани ръката ù! И с нея полети!

Не питай закъде. За колко време...

Винаги вселенски спътник ù бъди!

И слънцето ще грее в нея, в тебе!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...