Слънчева
Теб слънцето ли те роди?
От него ли си взела светлината?
Усмивката ти - слънчеви лъчи.
С коси - от ореола на луната.
Нежно ми говориш във нощта.
Това умеят го звездите,
шепнещи във нощни небеса,
а шепотът им, право във гърдите.
И с шепот във сърцето ми крещят.
Обичай я! Тя слънчево дете е!
Децата слънчеви умеят да летят.
Готова е във полета и теб да вземе.
Не се страхувай, че ще изгориш.
Дори гореща, не изгаря любовта.
С любов такава ще се възродиш,
тъй както феникса от пепелта.
Хвани ръката ù! И с нея полети!
Не питай закъде. За колко време...
Винаги вселенски спътник ù бъди!
И слънцето ще грее в нея, в тебе!
© Ник Желев All rights reserved.
