26 окт. 2014 г., 16:35

Слънчевка

585 0 6

Защо днес в очите ти

слънцето го няма?

Защо лицето ти тъжи?

А тялото така показва

че в мъка чезнеш ти...

 

Защо във тази утрин

тъй красива!?

Когато слънцето

с любов земята поздравява!

Тъгуваш ти момиче

тъй красиво...!?

Посърнала от мъка ти

тъжиш...

  

До вчера бе така

така умайна...!

И покрай теб

и твоята усмивка,

всичко разцъвтяваше!?

 

А днес така потънала

си в самотата.

Че чак във мен

тъгата заживя.

 

Ти мое слънчево момиче

радост ти за мойте очи.

Сърцето с радост

ти ми разтуптяваше.

Къде отиде ми кажи?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пламъче радвам се че коментира!Бях се притеснил че съм те обидил с нещо!А що се отнася за стиха не съм тъжен!Поздрави приятелко!!!
  • Здравей и от мен, Ачо!
    С интерес следя творчеството ти!
    Напоследък лъха малко тъга от него!
    Желая ти повече усмихнати дни
    и повече,позитивизъм, приятелю!
    Усмивки от мен!
  • Още веднъж ти благодаря Тони!От сърце!!!
  • Ачо, това, което съм писала в коментара си е самата истина.Да, приятелю, аз те уважавам, но съм ти писала каквото заслужаващ в момента. Всичко най-хубаво от мен! Тони
  • Благодаря Тони !Като добър приятел си винаги добронамерена и все успяваш да намериш топли думи за мойте стихове!Което ме радва и се гордея че те имам!Поздрави!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...