Защо днес в очите ти
слънцето го няма?
Защо лицето ти тъжи?
А тялото така показва
че в мъка чезнеш ти...
Защо във тази утрин
тъй красива!?
Когато слънцето
с любов земята поздравява!
Тъгуваш ти момиче
тъй красиво...!?
Посърнала от мъка ти
тъжиш...
До вчера бе така
така умайна...!
И покрай теб
и твоята усмивка,
всичко разцъвтяваше!?
А днес така потънала
си в самотата.
Че чак във мен
тъгата заживя.
Ти мое слънчево момиче
радост ти за мойте очи.
Сърцето с радост
ти ми разтуптяваше.
Къде отиде ми кажи?
© Ангел Всички права запазени