15 нояб. 2020 г., 19:12

Слънчево синьо

1K 1 0

 

Един спомен, като стара реликва,

смущава съкровеното в душата ми...

Колкото и щастие от него да блика,

тъгата ме обгръща с пламъци...

 

До бяло изгарям... С времето споря...

Не знам как да върна стрелките...

Но ето – мечта! Във слънчево синьо.

С нов заряд обагря ми дните...

 

                                        © Павлина Христова Петрова

 

~~~~~

Слънчево синьо е, когато дъждът се е извалял, въздухът е свеж
и синевата свети огряна преди още да се е показало слънцето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Произведението е включено в:

Една разсънена сълза 🇧🇬

Една разсънена сълза
10,00 BGN
2.3K 1

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...