Един спомен, като стара реликва,

смущава съкровеното в душата ми...

Колкото и щастие от него да блика,

тъгата ме обгръща с пламъци...

До бяло изгарям... С времето споря...

Не знам как да върна стрелките...

Но ето – мечта! Във слънчево синьо.

С нов заряд обагря ми дните...

                                        © Павлина Христова Петрова

~~~~~

Слънчево синьо е, когато дъждът се е извалял, въздухът е свеж
и синевата свети огряна преди още да се е показало слънцето...