10 июн. 2009 г., 09:43

Слънчево зайче

1.8K 0 20

Ох, отде се взе, не знам,

ама вече се не трае!

Скокне тука, скокне там –

иска ужким да играем,

а пък все ме заслепява!

Май нахално вече става

и ще взема да го хвана!

Но къде ли пак се дяна!?

Вече взе да ми омръзва

зайчето му опустяло.

Всеки път ми се изплъзва...

Ако имах огледало,

друга би била играта.

Вместо да ме дразни бате,

да го питам аз тогава –

кой кого ще заслепява!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...