Ох, отде се взе, не знам,
ама вече се не трае!
Скокне тука, скокне там –
иска ужким да играем,
а пък все ме заслепява!
Май нахално вече става
и ще взема да го хвана!
Но къде ли пак се дяна!?
Вече взе да ми омръзва
зайчето му опустяло.
Всеки път ми се изплъзва...
Ако имах огледало,
друга би била играта.
Вместо да ме дразни бате,
да го питам аз тогава –
кой кого ще заслепява!?
© Борко Бърборко All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
