Ох, отде се взе, не знам,
ама вече се не трае!
Скокне тука, скокне там –
иска ужким да играем,
а пък все ме заслепява!
Май нахално вече става
и ще взема да го хвана!
Но къде ли пак се дяна!?
Вече взе да ми омръзва
зайчето му опустяло.
Всеки път ми се изплъзва...
Ако имах огледало,
друга би била играта.
Вместо да ме дразни бате,
да го питам аз тогава –
кой кого ще заслепява!?
© Борко Бърборко All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
