vihren (Георги Гълъбов)
94 56
15 окт. 2008 г., 16:16

Слънчевото Зайче 

  Поэзия » Любовная
602 0 7
Слънчевото Зайче

Легнал в тихата си стая,
погледът в тъмата впит,
аз съдбата си ругая
и заспивам пак сърдит.

Планове, копнежи, страсти,
завист, ревност  и борба,
общество и висши касти,
туй човешка е съдба.

Ала във съня ми идваш
и с усмивка на лице
нежните ресници трепкат
и протягаш ми ръце.

Аз  ръката си ти давам,
в нея моето сърце,
и дори се изчервявам
като влюбено момче.

Чудно нещо любовта е:
тя запалва в теб пожар,
за годините нехае
и те води към олтар.

Тя е като дъх на люляк,
нежен полъх в боров лес,
като шепот на житата
и богатствата на Крез.

Тя ти дава радост, сила
да летиш като с крила.
Болест с здраве разменила:
туй го прави любовта.

Слънчевото зайче тича,
златни снопове лъчи.
И събуждам се: Обичам!
Щастие и сълзи на очи.

Георги Гълъбов

© Георги Гълъбов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??