Слънчевото Зайче
Легнал в тихата си стая,
погледът в тъмата впит,
аз съдбата си ругая
и заспивам пак сърдит.
Планове, копнежи, страсти,
завист, ревност и борба,
общество и висши касти,
туй човешка е съдба.
Ала във съня ми идваш
и с усмивка на лице
нежните ресници трепкат
и протягаш ми ръце.
Аз ръката си ти давам,
в нея моето сърце,
и дори се изчервявам
като влюбено момче.
Чудно нещо любовта е:
тя запалва в теб пожар,
за годините нехае
и те води към олтар.
Тя е като дъх на люляк,
нежен полъх в боров лес,
като шепот на житата
и богатствата на Крез.
Тя ти дава радост, сила
да летиш като с крила.
Болест с здраве разменила:
туй го прави любовта.
Слънчевото зайче тича,
златни снопове лъчи.
И събуждам се: Обичам!
Щастие и сълзи на очи.
Георги Гълъбов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Гълъбов Все права защищены
