15 oct 2008, 16:16

Слънчевото Зайче

771 0 7
Слънчевото Зайче

Легнал в тихата си стая,
погледът в тъмата впит,
аз съдбата си ругая
и заспивам пак сърдит.

Планове, копнежи, страсти,
завист, ревност  и борба,
общество и висши касти,
туй човешка е съдба.

Ала във съня ми идваш
и с усмивка на лице
нежните ресници трепкат
и протягаш ми ръце.

Аз  ръката си ти давам,
в нея моето сърце,
и дори се изчервявам
като влюбено момче.

Чудно нещо любовта е:
тя запалва в теб пожар,
за годините нехае
и те води към олтар.

Тя е като дъх на люляк,
нежен полъх в боров лес,
като шепот на житата
и богатствата на Крез.

Тя ти дава радост, сила
да летиш като с крила.
Болест с здраве разменила:
туй го прави любовта.

Слънчевото зайче тича,
златни снопове лъчи.
И събуждам се: Обичам!
Щастие и сълзи на очи.

Георги Гълъбов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Гълъбов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • готино
  • Чудесно зайче! И любовта прекрасно си описал!
    Поздравления!
  • Този стих ми легна на сърцето!
    Много ми хареса! Много!
    Поздрави, Вихрен!
  • Ехххх,че прекрасноооооооо!Много ми допадна!
    Топлиш ни сърчицата!!!
    Това за поздрав от мен:http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=134713
  • прекрасно е ,георги!!!нямам идея защо получаваш писмата ми празни и не смея да ти пиша.......браво на теб-няма нищо по-хубаво от влюбване...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...