16 янв. 2014 г., 18:05

Слънчо

1.1K 0 0

Усмихнеш ли се – всичко ми минава,

Намръщиш ли се – пари ме слана

И в тези два сезонни дяла

Разкъсвам се и страдам от това.

 

Животът с теб навярно не е лесен,

Не е и скучен, вярвам във това,

Но днес не искам да умувам,

А просто искам да заспя.

 

В съня си искам да те видя,

Там горе като утринна звезда,

Трептяща от простора ведро нежен,

Струяща, мека, бяла светлина.

 

Лъчите топли в мене се разстилат,

Усещам нежна, топла самота.

Къде си? – пак се питам,

Очи отварям – студ и празнота.

 

Ела при мене, Слънчо нежен,

Ела стопли ме с твойта страст,

Ела и изпепели ме

В любовен пламък искам да умра,

А не от мраз!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....