Усмихнеш ли се – всичко ми минава,

Намръщиш ли се – пари ме слана

И в тези два сезонни дяла

Разкъсвам се и страдам от това.

Животът с теб навярно не е лесен,

Не е и скучен, вярвам във това,

Но днес не искам да умувам,

А просто искам да заспя.

В съня си искам да те видя,

Там горе като утринна звезда,

Трептяща от простора ведро нежен,

Струяща, мека, бяла светлина.

Лъчите топли в мене се разстилат,

Усещам нежна, топла самота.

Къде си? – пак се питам,

Очи отварям – студ и празнота.

Ела при мене, Слънчо нежен,

Ела стопли ме с твойта страст,

Ела и изпепели ме

В любовен пламък искам да умра,

А не от мраз!