Слънчо погали косите ми
Снегът блести
като леден килим,
от малките къщи
извива се дим.
Гората замръзнала
смълчана мечтае
за нежните ласки на лятото.
И малко славейче
извива сладко гласче.
Зад облака слънчо огря
и погали косите ми.
Тъгата избяга далеко
от мен и аз броя дните
до идващата любима,
пъстроцветна магия
на пролетта с разцъфтели цветя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Биразова Все права защищены
