Снегът блести
като леден килим,
от малките къщи
извива се дим.
Гората замръзнала
смълчана мечтае
за нежните ласки на лятото.
И малко славейче
извива сладко гласче.
Зад облака слънчо огря
и погали косите ми.
Тъгата избяга далеко
от мен и аз броя дните
до идващата любима,
пъстроцветна магия
на пролетта с разцъфтели цветя.
© Наташа Биразова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
