Снегът блести
като леден килим,
от малките къщи
извива се дим.
Гората замръзнала
смълчана мечтае
за нежните ласки на лятото.
И малко славейче
извива сладко гласче.
Зад облака слънчо огря
и погали косите ми.
Тъгата избяга далеко
от мен и аз броя дните
до идващата любима,
пъстроцветна магия
на пролетта с разцъфтели цветя.
© Наташа Биразова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
