Снегът блести
като леден килим,
от малките къщи
извива се дим.
Гората замръзнала
смълчана мечтае
за нежните ласки на лятото.
И малко славейче
извива сладко гласче.
Зад облака слънчо огря
и погали косите ми.
Тъгата избяга далеко
от мен и аз броя дните
до идващата любима,
пъстроцветна магия
на пролетта с разцъфтели цветя.
© Наташа Биразова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
