Слънчоглед
Имам твоето нежно отсъствие.
Накъде ли да гледам, тъй тъмно е.
Искам с тебе да тръгна зад хълма.
И със зъби стеблото си късам.
Все не зная, че утре от изток
ще ме жарнеш с дланта си небрежно.
Над зелените жълти крайбрежия
ще се спуснеш за малко тъй ниско,
че ще хвана, изправен на пръсти,
два-три лъча и още и още.
И, когато те няма тъй нощем,
поглед няма от теб да откъсвам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Бочев Все права защищены
