Имам твоето нежно отсъствие.
Накъде ли да гледам, тъй тъмно е.
Искам с тебе да тръгна зад хълма.
И със зъби стеблото си късам.
Все не зная, че утре от изток
ще ме жарнеш с дланта си небрежно.
Над зелените жълти крайбрежия
ще се спуснеш за малко тъй ниско,
че ще хвана, изправен на пръсти,
два-три лъча и още и още.
И, когато те няма тъй нощем,
поглед няма от теб да откъсвам.
© Пламен Бочев All rights reserved.
Поздрави!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
