Имам твоето нежно отсъствие.
Накъде ли да гледам, тъй тъмно е.
Искам с тебе да тръгна зад хълма.
И със зъби стеблото си късам.
Все не зная, че утре от изток
ще ме жарнеш с дланта си небрежно.
Над зелените жълти крайбрежия
ще се спуснеш за малко тъй ниско,
че ще хвана, изправен на пръсти,
два-три лъча и още и още.
И, когато те няма тъй нощем,
поглед няма от теб да откъсвам.
© Пламен Бочев All rights reserved.
Поздрави!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
