Слънчогледовата нива
Вървейки през нощта видях колиба,
тя светеше във нощната тъма,
там, сред слънчогледовата нива,
и скрих се вътре от дъжда
А вътре беше празна:
нямаше ни лампица, ни свещ,
огледах се и зърнах на земята,
на две пречупен, мъртъв, слънчоглед
На сутринта погледнах през вратата,
там гледаха ме всичките глави,
затворих и опрях се на стената,
колибата започна да гори
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Драгомир Лаброев Все права защищены
