Вървейки през нощта видях колиба,
тя светеше във нощната тъма,
там, сред слънчогледовата нива,
и скрих се вътре от дъжда
А вътре беше празна:
нямаше ни лампица, ни свещ,
огледах се и зърнах на земята,
на две пречупен, мъртъв, слънчоглед
На сутринта погледнах през вратата,
там гледаха ме всичките глави,
затворих и опрях се на стената,
колибата започна да гори
© Драгомир Лаброев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
