3 мар. 2011 г., 14:18

Слънчова невеста

2.7K 0 13

Пристига със Зората светла колесница
и Слънчо грейва в пурпурна усмивка,
че тук пристига неговата годеница-
 бяла Пролет, с пъстропери птички.

Косите ù - цъфнали вишни в градина,
с диадема от волни пеперуди.
 Гърдите ù - ухание на рози и мирта,
небрежно покрити с одежда ефирна.

 Усмивката ù - мелодия на арфа звънлива,
 момини сълзи  в горещо сърце.
 Ласката ù - в небето лястовичка лекокрила,
нежен бриз над синьото море.

 По стъпките ù - теменужки и лалета,
 в очите - топъл слънчев благослов.
 Земята щом докосне като Флора,
събужда я за новия живот.

 

http://www.youtube.com/watch?v=a2xd6OXXrWA&feature=related

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...