И смазах се пак,
в черната дупка пропаднах отново.
Потънах във мрак
и май ще трябва да катеря отново.
Предполагах, че последния път се справих успешно,
плаках, ставах, лазих напред.
Заключвах в себе си, преглъщах по нещо,
докато не стана всичко наред.
И все си мислех, че с всичко това се приключи,
дупки, бездни и тем подобни неща.
Но май се намери кой да отключи
всичко, натъпкано в мойта душа. ...