Смазана отново
И смазах се пак,
в черната дупка пропаднах отново.
Потънах във мрак
и май ще трябва да катеря отново.
Предполагах, че последния път се справих успешно,
плаках, ставах, лазих напред.
Заключвах в себе си, преглъщах по нещо,
докато не стана всичко наред.
И все си мислех, че с всичко това се приключи,
дупки, бездни и тем подобни неща.
Но май се намери кой да отключи
всичко, натъпкано в мойта душа.
Викам, крещя, плачът ме раздира,
лутам се в ня'къв проклет лабиринт.
Никой не чува, нито разбира,
че раните нямат нужда само от бинт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Всички права запазени