10.03.2010 г., 13:27

Смазана отново

1.1K 0 0

И смазах се пак,

в черната дупка пропаднах отново.

Потънах във мрак

и май ще трябва да катеря отново.


Предполагах, че последния път се справих успешно,

плаках, ставах, лазих напред.

Заключвах в себе си, преглъщах по нещо,

докато не стана всичко наред.


И все си мислех, че с всичко това се приключи,

дупки, бездни и тем подобни неща.

Но май се намери кой да отключи

всичко, натъпкано в мойта душа.


Викам, крещя, плачът ме раздира,

лутам се в ня'къв проклет лабиринт.

Никой не чува, нито разбира,

че раните нямат нужда само от бинт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...