Mar 10, 2010, 1:27 PM

Смазана отново

  Poetry » Other
1.1K 0 0

И смазах се пак,

в черната дупка пропаднах отново.

Потънах във мрак

и май ще трябва да катеря отново.


Предполагах, че последния път се справих успешно,

плаках, ставах, лазих напред.

Заключвах в себе си, преглъщах по нещо,

докато не стана всичко наред.


И все си мислех, че с всичко това се приключи,

дупки, бездни и тем подобни неща.

Но май се намери кой да отключи

всичко, натъпкано в мойта душа.


Викам, крещя, плачът ме раздира,

лутам се в ня'къв проклет лабиринт.

Никой не чува, нито разбира,

че раните нямат нужда само от бинт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...