6 июн. 2005 г., 21:34

Сме

984 0 4
И ако ти и аз сме
рози,
то колко ли ни струват
думите,
преплетени
в пречупването
най-нежно на деня?
А този свят е съвършен,
подобно раковина,
оставена от някой
на пустинен бряг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мария - благодаря!
  • Благодаря ти Дими..както обикновенно светла и ефирна...в раковина
  • Рози сме, преплели слънчевия диск във чашчиците, за да го превърнем в раковина на пустинен бряг. Много е хубаво, Божидаре!
  • Много странна работа!?! Не си спомням да съм пускал това стихотворение с най-малкият помен от граматиката, която виждам.Някой се е престарал в желанието си, но все пак е учтиво да се попита нали?

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...