6 июн. 2005 г., 21:34

Сме

988 0 4
И ако ти и аз сме
рози,
то колко ли ни струват
думите,
преплетени
в пречупването
най-нежно на деня?
А този свят е съвършен,
подобно раковина,
оставена от някой
на пустинен бряг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мария - благодаря!
  • Благодаря ти Дими..както обикновенно светла и ефирна...в раковина
  • Рози сме, преплели слънчевия диск във чашчиците, за да го превърнем в раковина на пустинен бряг. Много е хубаво, Божидаре!
  • Много странна работа!?! Не си спомням да съм пускал това стихотворение с най-малкият помен от граматиката, която виждам.Някой се е престарал в желанието си, но все пак е учтиво да се попита нали?

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...