6.06.2005 г., 21:34

Сме

982 0 4
И ако ти и аз сме
рози,
то колко ли ни струват
думите,
преплетени
в пречупването
най-нежно на деня?
А този свят е съвършен,
подобно раковина,
оставена от някой
на пустинен бряг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мария - благодаря!
  • Благодаря ти Дими..както обикновенно светла и ефирна...в раковина
  • Рози сме, преплели слънчевия диск във чашчиците, за да го превърнем в раковина на пустинен бряг. Много е хубаво, Божидаре!
  • Много странна работа!?! Не си спомням да съм пускал това стихотворение с най-малкият помен от граматиката, която виждам.Някой се е престарал в желанието си, но все пак е учтиво да се попита нали?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...