Водовъртеж от ласки задушава

малкото, задрямало дете...

Океан от сълзи потушават

две протегнати ръце.

Скъпи, миришеш ми на дъжд!

А росата от очите ти ме гали...

Стихия странна прави те могъщ,

защото погледът ти пак ме пари...

Дай ми само глътка буря,

за да тичам боса по брега...

От този сън да се събудя,

защото искам те сега...

Скъпи, миришеш ми на дъжд от огнена заря!

Нима окичен си със свежи капки плам?

Безпомощна, под ласките  отпускам се. Летя!

Така обичам да валиш...

Така обичам да гориш...

Ела, удави ме във потоп!

Превърни ме във роса!

Дай ми, дай ми пак живот...