3 jul 2007, 13:06

Smell of rain

  Poesía
939 0 0
 

Водовъртеж от ласки задушава

малкото, задрямало дете...

Океан от сълзи потушават

две протегнати ръце.


Скъпи, миришеш ми на дъжд!

А росата от очите ти ме гали...

Стихия странна прави те могъщ,

защото погледът ти пак ме пари...

Дай ми само глътка буря,

за да тичам боса по брега...

От този сън да се събудя,

защото искам те сега...


Скъпи, миришеш ми на дъжд от огнена заря!

Нима окичен си със свежи капки плам?

Безпомощна, под ласките  отпускам се. Летя!

Искам своята дъга с целувка да ти дам!

Така обичам да валиш...

Така обичам да гориш...

Ела, удави ме във потоп!

Превърни ме във роса!

Дай ми, дай ми пак живот...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...