Смелост
Момчето ме чака, а аз още плача
и не знам колко често момчета забравях.
Със смелост родих се, а живея без нея.
Защо се страхувам и пак се надувам?
"Добре съм" си казвам, а плача и страдам.
Аз знам да се боря, а тихо мърморя,
не искам съвети ни големи букети,
мечтая за връзка, а няма развръзка.
Не трябва да бягам и после да падам,
ако нежност усетя, не да викам - "Аз клета"
И ето отново пак свърши куплета,
за финал запомнете, вие, момче не любете,
ако смелост в сърцето ви не цъфти като цвете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Еми Все права защищены
браво мила