Смелост
Момчето ме чака, а аз още плача
и не знам колко често момчета забравях.
Със смелост родих се, а живея без нея.
Защо се страхувам и пак се надувам?
"Добре съм" си казвам, а плача и страдам.
Аз знам да се боря, а тихо мърморя,
не искам съвети ни големи букети,
мечтая за връзка, а няма развръзка.
Не трябва да бягам и после да падам,
ако нежност усетя, не да викам - "Аз клета"
И ето отново пак свърши куплета,
за финал запомнете, вие, момче не любете,
ако смелост в сърцето ви не цъфти като цвете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еми Всички права запазени
браво мила