Смешни игри

21 окт. 2006 г., 15:45

Поэзия

1522 0 2

Смешни игри

Ти и аз сме на терена празен,

И си подхвърляме лъжи.

Падам аз на пода прашен,

А ти защо се смееш ми кажи?

Смешни ли са тез игри,

В които само аз играя,

Докато моята публика мълчи

И не дава знак за края.

Като топка ме подмяташ,

Над моята мрежа от мечти,

И почивка не ми даваш,

Да осъзная какъв си всъщност ти.

Използваш стари трикове,

И трупаш точки пред тълпата,

Глух си за съдийските викове,

И захвърляш в кал сърцата.

Но ще дойдеш ти на моето поле,

В което аз ще казвам правилата,

Ще ме молиш ти на колене,

Но аз ще съм забравила играта.

С живота най-сетне ще се слея,

ще усетя истинска любов,

и с утеха ще се смея

на фалшивия ти живот.