Смешни игри
Смешни игри
Ти и аз сме на терена празен,
И си подхвърляме лъжи.
Падам аз на пода прашен,
А ти защо се смееш ми кажи?
Смешни ли са тез игри,
В които само аз играя,
Докато моята публика мълчи
И не дава знак за края.
Като топка ме подмяташ,
Над моята мрежа от мечти,
И почивка не ми даваш,
Да осъзная какъв си всъщност ти.
Използваш стари трикове,
И трупаш точки пред тълпата,
Глух си за съдийските викове,
И захвърляш в кал сърцата.
Но ще дойдеш ти на моето поле,
В което аз ще казвам правилата,
Ще ме молиш ти на колене,
Но аз ще съм забравила играта.
С живота най-сетне ще се слея,
ще усетя истинска любов,
и с утеха ще се смея
на фалшивия ти живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бояна Драганова Всички права запазени
