19 июл. 2016 г., 15:59

Сметка

545 0 0

Съдбата една

на общество без душа,

без земни устои и твърди недра,

насъсква човек

без път, през мъгла,

да води безсмислена, смешна борба:

батман срещу супермен,

пенсионер срещу гамен,

мега акула срещу крокозавър,

нежен еднорог срещу напомпан кентавър,

джипове срещу велосипеди,

саможивляци срещу всички съседи,

фанатици срещу лумпени,

слънчогледи срещу пумпали.

И за финал - Сган срещу Сган...

Готова да стане на Молох курбан.

Без собствена мисъл, без капчица свян,

върви към смърдящия адски казан,

с глъчка и песни на общия плам.

Щастлива тълпа  -

в свят чужд, неразбран,

хвърляща в огъня своята сила...

едничък живот пропилян.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Митков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....