19.07.2016 г., 15:59

Сметка

543 0 0

Съдбата една

на общество без душа,

без земни устои и твърди недра,

насъсква човек

без път, през мъгла,

да води безсмислена, смешна борба:

батман срещу супермен,

пенсионер срещу гамен,

мега акула срещу крокозавър,

нежен еднорог срещу напомпан кентавър,

джипове срещу велосипеди,

саможивляци срещу всички съседи,

фанатици срещу лумпени,

слънчогледи срещу пумпали.

И за финал - Сган срещу Сган...

Готова да стане на Молох курбан.

Без собствена мисъл, без капчица свян,

върви към смърдящия адски казан,

с глъчка и песни на общия плам.

Щастлива тълпа  -

в свят чужд, неразбран,

хвърляща в огъня своята сила...

едничък живот пропилян.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Митков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....