25 дек. 2018 г., 22:06

Смирение

1.5K 3 4

Въвлечен във безсмислени "войни"
стотици пъти нараняван 
и белезите ти стоят
и те са твоите ордени или заслуги
а таз война която всъщност е жестока
днес е арена за герои други

и няма победител там

където всички губят
защото идва ден земята побелява
снегът я прави толкова красива
притихва всичко, всеки звук 
кристално ясен възвестява
че Богът на света се ражда
и ти не знаеш греховете ти

ще бъдат ли простени
със страх поглеждаш ти назад
и виждаш безвъзвратно  пропилени
години във безсмислени войни
разбираш че кръвта изстива 
сърцето не тупти като преди
че битките са свършили за теб
и е останала една единствена
която водиш срещу себе си

във този ден ще се смириш
защото няма победител там 
където всички, всички губят

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Смирение... така нужно, а толкова трудно постижимо... Поздравление за този страхотен стих, Ник!
  • Благодаря ви, нека Новата година да ви донесе много радости.
  • Весели Коледни и новогодишни празници,Ник!
    Човек преминал през драми и неочаквани обрати осъзнава, че борбата която води,е преди всичко борба със себе си!
    Приеми моите приятелски поздрави!
  • Честито Рождество Христово, Ник! Бъди окрилен в любовта, мъдър в смирението и вдъхновен в поезията. Коледни вълшебства!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...