25.12.2018 г., 22:06

Смирение

1.5K 3 4

Въвлечен във безсмислени "войни"
стотици пъти нараняван 
и белезите ти стоят
и те са твоите ордени или заслуги
а таз война която всъщност е жестока
днес е арена за герои други

и няма победител там

където всички губят
защото идва ден земята побелява
снегът я прави толкова красива
притихва всичко, всеки звук 
кристално ясен възвестява
че Богът на света се ражда
и ти не знаеш греховете ти

ще бъдат ли простени
със страх поглеждаш ти назад
и виждаш безвъзвратно  пропилени
години във безсмислени войни
разбираш че кръвта изстива 
сърцето не тупти като преди
че битките са свършили за теб
и е останала една единствена
която водиш срещу себе си

във този ден ще се смириш
защото няма победител там 
където всички, всички губят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смирение... така нужно, а толкова трудно постижимо... Поздравление за този страхотен стих, Ник!
  • Благодаря ви, нека Новата година да ви донесе много радости.
  • Весели Коледни и новогодишни празници,Ник!
    Човек преминал през драми и неочаквани обрати осъзнава, че борбата която води,е преди всичко борба със себе си!
    Приеми моите приятелски поздрави!
  • Честито Рождество Христово, Ник! Бъди окрилен в любовта, мъдър в смирението и вдъхновен в поезията. Коледни вълшебства!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...