25 dic 2018, 22:06

Смирение

  Poesía » Otra
1.5K 3 4

Въвлечен във безсмислени "войни"
стотици пъти нараняван 
и белезите ти стоят
и те са твоите ордени или заслуги
а таз война която всъщност е жестока
днес е арена за герои други

и няма победител там

където всички губят
защото идва ден земята побелява
снегът я прави толкова красива
притихва всичко, всеки звук 
кристално ясен възвестява
че Богът на света се ражда
и ти не знаеш греховете ти

ще бъдат ли простени
със страх поглеждаш ти назад
и виждаш безвъзвратно  пропилени
години във безсмислени войни
разбираш че кръвта изстива 
сърцето не тупти като преди
че битките са свършили за теб
и е останала една единствена
която водиш срещу себе си

във този ден ще се смириш
защото няма победител там 
където всички, всички губят

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Смирение... така нужно, а толкова трудно постижимо... Поздравление за този страхотен стих, Ник!
  • Благодаря ви, нека Новата година да ви донесе много радости.
  • Весели Коледни и новогодишни празници,Ник!
    Човек преминал през драми и неочаквани обрати осъзнава, че борбата която води,е преди всичко борба със себе си!
    Приеми моите приятелски поздрави!
  • Честито Рождество Христово, Ник! Бъди окрилен в любовта, мъдър в смирението и вдъхновен в поезията. Коледни вълшебства!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...