25 dic 2018, 22:06

Смирение

  Poesía » Otra
1.5K 3 4

Въвлечен във безсмислени "войни"
стотици пъти нараняван 
и белезите ти стоят
и те са твоите ордени или заслуги
а таз война която всъщност е жестока
днес е арена за герои други

и няма победител там

където всички губят
защото идва ден земята побелява
снегът я прави толкова красива
притихва всичко, всеки звук 
кристално ясен възвестява
че Богът на света се ражда
и ти не знаеш греховете ти

ще бъдат ли простени
със страх поглеждаш ти назад
и виждаш безвъзвратно  пропилени
години във безсмислени войни
разбираш че кръвта изстива 
сърцето не тупти като преди
че битките са свършили за теб
и е останала една единствена
която водиш срещу себе си

във този ден ще се смириш
защото няма победител там 
където всички, всички губят

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Смирение... така нужно, а толкова трудно постижимо... Поздравление за този страхотен стих, Ник!
  • Благодаря ви, нека Новата година да ви донесе много радости.
  • Весели Коледни и новогодишни празници,Ник!
    Човек преминал през драми и неочаквани обрати осъзнава, че борбата която води,е преди всичко борба със себе си!
    Приеми моите приятелски поздрави!
  • Честито Рождество Христово, Ник! Бъди окрилен в любовта, мъдър в смирението и вдъхновен в поезията. Коледни вълшебства!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...