3 сент. 2019 г., 22:35

Смирение

763 0 0

Смирение е моята сила,
разум стоманен и горещо сърце,
себе си в това така съм калила
и живота си здраво държа във ръце.
Нищо,че вече снегът във косата
свойте следи по смело оставя,
те са просто на мъдрост ръката
и винаги първо доброто поставят.
И нищо,че вечер със хапче заспивам,
и по някога дишам със помпа,
лошите мисли с обич изтривам
и стихове мили пиша на компа.
Такъв е животът, поезия болка и грях,
човекът човек е тогава, когато
е в пълен синхрон със всичките тях,
тогава е в полет, като птица във ято.
Смирение нека да носим навеки,
както се казва раздаваш това,
което единствено носиш в сърцето
с любов и без мяра дариш радостта.
И после не чакай нищо в замяна,
просто раздавай, то ще се върне,
доброто в живота няма отмяна,
напротив, още по-силно теб ще прегърне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...