3 сент. 2019 г., 22:35

Смирение

766 0 0

Смирение е моята сила,
разум стоманен и горещо сърце,
себе си в това така съм калила
и живота си здраво държа във ръце.
Нищо,че вече снегът във косата
свойте следи по смело оставя,
те са просто на мъдрост ръката
и винаги първо доброто поставят.
И нищо,че вечер със хапче заспивам,
и по някога дишам със помпа,
лошите мисли с обич изтривам
и стихове мили пиша на компа.
Такъв е животът, поезия болка и грях,
човекът човек е тогава, когато
е в пълен синхрон със всичките тях,
тогава е в полет, като птица във ято.
Смирение нека да носим навеки,
както се казва раздаваш това,
което единствено носиш в сърцето
с любов и без мяра дариш радостта.
И после не чакай нищо в замяна,
просто раздавай, то ще се върне,
доброто в живота няма отмяна,
напротив, още по-силно теб ще прегърне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...