3.09.2019 г., 22:35

Смирение

759 0 0

Смирение е моята сила,
разум стоманен и горещо сърце,
себе си в това така съм калила
и живота си здраво държа във ръце.
Нищо,че вече снегът във косата
свойте следи по смело оставя,
те са просто на мъдрост ръката
и винаги първо доброто поставят.
И нищо,че вечер със хапче заспивам,
и по някога дишам със помпа,
лошите мисли с обич изтривам
и стихове мили пиша на компа.
Такъв е животът, поезия болка и грях,
човекът човек е тогава, когато
е в пълен синхрон със всичките тях,
тогава е в полет, като птица във ято.
Смирение нека да носим навеки,
както се казва раздаваш това,
което единствено носиш в сърцето
с любов и без мяра дариш радостта.
И после не чакай нищо в замяна,
просто раздавай, то ще се върне,
доброто в живота няма отмяна,
напротив, още по-силно теб ще прегърне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...